сряда, 6 януари 2010 г.

5 коментара:

di_ani каза...

Драго,
изкючително нежно -
виждам крехките снежинки.
Страхотен усет и изпълнение
не само в тази снимка.
Усмихнат ден, Диана

Drago каза...

Благодаря ти Диди!

И интересно!

На теб ти харесва, а удоволствието си е изцяло мое! :)

Един щастлив ден и за тебе! :)

pep-4o каза...

Драго, хващай моите благодарности за чудесните зимни снимки, които ме върнаха в детството. Всички снимки са прекрасни, но тази с борчето ме ..... размекна. Когато бяхме малки, баба ни водеше зимата в гората /а при нас борова гора има хиляди декари/ на разходки. Щрапукайки из пухкавия сняг забравяхме колко далеч ни води, ровейки под храстите около гората, да измъкнем някое несъбудило се още кокиче.
Само кокичето ми липсва горе :)

А сега зима няма. Сняг вали - след ден е стопен. Как да не си спомня човек с носталгия за времето оно ..........

Йоланта Делибозова каза...

Да........знаеш,че ще я открадна тази снимка,нали?Ама много станаха прелестите и се обърквам вече....не знам от коя да започна.

Страхотен си и това си е то!!!

Целувам те!

Drago каза...

И аз си ги обичам моите спомени Пепчо. :)
Те са единственото което истински имаме и единственото което никой, никога не може да ни го вземе.
Настоящето е само един миг от тях, а те са всички тези които сме пожелали да си запазим.
Най-хубавите и най-пълноценните! И всички тези без които един живот би бил напразно живян, сив, безличен или съвсем просто празен.


:)) Да........ и аз теб Йоли! :))