вторник, 5 януари 2010 г.

3 коментара:

Йоланта Делибозова каза...

На фона на лунната соната ледените кристали ми навяват меланхолия и лека тъга. Чувства,които всеки трябва да може да изпита за да е пълноценен.Прекрасни снимки,Драго.Имаш невероятен усет за красиво.

Еoc каза...

"Уловът" ти от мигове е невероятен... :) Права е Йоли, навява тъга, но е прекрасно...

Drago каза...

Да... бяло, меланхолично и тъжно.

Като луната. :)

Колкото позната и близка да изглежда тя, и колкото и влюбено да ни привлича с усмивка, ще остане винаги само почти докосната и винаги само почти прегърната, защото това "почти" е винаги точно толкова мъничко колкото и непреодолимо.

А кой знае, може би точно за това е и така красиво...