понеделник, 26 юли 2010 г.

Празно


Не зная защо, но тази винаги ме товари. 

Хем я обичам защото ми казва много, хем я мразя защото ме натъжава.

Да, всичко свършва. 

Това ли е наистина истината за края?!

Самота, една празна пейка и една шепа спомени, които бавно изгасват...

7 коментара:

Dani каза...

Е, ама това е Морската ни градина :))

Drago каза...

:) Да, до ЦУРК-а е Дани. Любимият стар Бургас! Здравей градско! :)

Dani каза...

Здравей,
добре че идваш да я снимаш :)
Аз като съм тук и дори не съм стигнала до там!
Поздрави:)

Drago каза...

:)) Ами хайде де, какво чакаш? Открадни си малко свободно време и излез на лов с фотоапарата. :))
Зарадвай ни с малко бургаско лято преди да си е е тръгнало. :)

А тук са няколко от ранната пролет. Над 20 години не го бях виждал такъв града и за пръв път усетих какво е носталгия. Завиждам ви, знаеш ли?!
http://drago-myworlds.blogspot.com/2010/04/blog-post_10.html

Точка каза...

Да се наредя и аз при бургазлии. :)
Мен също ме натъжи малко, но то е от носталгията по родния град.

Иначе един непредубеден човек би могъл да види и очакване. Старецът на сянка, леко изнервен от закъсняващата си половинка. А защо не и чакащ една късна любов?

Drago каза...

:) Защо ли?
Защото щеше да е прекалено хубаво за да е истина, Точка.

И да, Бургас умее много да липсва!
Дано си по-близо до него от мене.

Точка каза...

На по-малко от туба нафта съм, Драго, поне съм в Бг. И въпреки това понякога разстоянието се оказва непреодолимо голямо.

А това на снимката ми е съвсем "у дома", на стотина метра от блока. Благодаря ти за нея. :)