Едно мълчаливо събуждане.
Една последна сладка прозявка издигаща се на гъсти кълбета бял дим от комините и топяща се бавно в тишината.
Денят отново проглежда и в нежно розово обагрило през нощта роденото бяло идва пак новото, все още невидимо, но вече така топло усмихнато слънчево утро.
4 коментара:
Прекрасно!И аз с нетърпение очаквам зимната приказка!
Да, започна се вече. :)
Добро утро и на теб Катерина! :)
Нежно красиво... недокоснато !
Драго ,видях красиви и уникални снимки !
О, благодаря ти Габи! Така се радвам, че намина! :))
Публикуване на коментар