четвъртък, 17 март 2011 г.

Един пролетен полъх от близо

4 коментара:

Йоланта Делибозова каза...

Малко хора биха се загледали точно във вътрешността на чашката на кокичето.А то е така нежно и прелестно.Благодаря ти за споделеното.И пак си се дупил по градинките ....

Dimitrana S. каза...

Ееех, Драго.. :-)

Да, да.. да идва вече, че мнооого дълго зимата се проточи..

Поздрави сърдечни!

Drago каза...

:)) Какво Йоли!!!

А ти от къде знаеш? :))

Drago каза...

О, да Дими. Моята беше дори от всички най-дългата, но наистина и се вижда май вече края. Хубавото е, че всичко рано или късно свършва , освен ако не пожелаеш ти самия да го запазиш. :)

Топли усмивки за теб и ужасно се радвам, че все пак наминаваш! :)