сряда, 19 март 2014 г.

Преди сбогуване да ги погалим






в
Етикети:

1 коментар:

Анонимен каза...

Не знам защо, но кокичето ми навява тъга...самата аз се чувствам смирена пред тази тяхна белота...спирам, че ще почне едно смиряване... :) Прекрасни снимки, чудесни даже!!!

23 март 2014 г. в 20:49

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)