петък, 9 април 2010 г.

Устието на едно мартенско Ропотамо...

...е едно от местата където се връщам.

Беше малко намусено, малко студено, но все още красиво и не по-малко желано.













А ето и "Перлата" на Приморско едва докосната от сбогуващото се слънце.



6 коментара:

Gaby каза...

Прекрасни снимки ,Драго ... малко тъжно ...като трудна раздяла с България ...и незабравими спомени ...

pep-4o каза...

Много красиво, Драго!

Dimitrana S. каза...

Ах, Драго.. магьосник такъв!

Толкова е красиво! Леко загадъчно, много романтично.. следи на носталгия ли откривам по пясъка..?

Drago каза...

Да, Габи, но какво да се прави... Това е съдбата на тези, които цял живот седят на два стола...

Благодаря Пепчо! Радвам се, че намина! :)

Дими... колко добре ме разбраш... Точно тя е... Завърна се. И то след толкова много години!!!

diandra каза...

Много красиво! А снимките професионално направени! Очарована съм.

Drago каза...

Хубаво е, че ти харесаха diandra!

И Благодаря ти, но все пак не са професионални.

Правя ги само за удоволствие и се радвам много, че не е само мое. :)