събота, 30 октомври 2010 г.

Шумът под краката

2 коментара:

Йоланта Делибозова каза...

Обичам го този шум.Навява ми спокойствие и лека носталгия.Оставаш сам с чувствата и мислите си.Страхотна снимка,истинска терапия ...

Drago каза...

Точно това е Йоли. Представи си само още сладкият мирис на ранна есенна влага който раздвижваш и повдигаш леко нагоре при всяка една крачка с краката, вкусваш ,вдищваш дълбоко и ненаситно и те кара така неусетно да се усмихнеш щастливо.
Прекрасно е.
Като че ли целият свят е направен днес единствено и само за теб, но просто не можеш да задържиш защото искаш на всяка цена да го споделиш с някой който така би желал в този момент да бъде до тебе. :)