петък, 12 ноември 2010 г.

Далечно събуждане

4 коментара:

nana каза...

Дано да е такова

Drago каза...

:) Защо? Не си ли вярваме вече?

- каза...

Страхотно небе! Може да ти настръхне кожата само докато го гледаш!Сякаш някой го е загребал и дърпа ли дърпа към себе си, а то се изплъзва и изтича надолу някъде в ниското...
В планината ли си снимал?
Прощавай за любопитството :)

Drago каза...

О, така се страхувах, че няма да успея да уловя момента защо понесен от силният вятър той наистина буквално изтече пред очите ми Лара.

Но фотографията си е такава. Понякога колкото и да се мъчиш не можеш да хванеш това кото виждаш, докато друг път запечатваш само с един изстрел нещо прекрасно без дори съзнателно да си го и забелязал. :)

И да, нещо като предпланина е и мога всяка сутрин да си я снимам от балкона ако пожелая. Жалко само, че сезона на цветните снимки отмина и сега се клатят само черните голи клони в гората.